Георги Тошев представя в Пловдив биографична книга и филм за Катя Паскалева
На 18 септември 2025 година Катя Паскалева навършва 80 години – някъде в невидимото и в паметта ни. Много звезди минават с искра на сцената и екрана и угасват така бързо, както са изгрели. Мария от " Козият рог " беше орисана от Катя Паскалева да живее постоянно, да търси любовта и да е подготвена да почине за нея.
Мария е звездната роля на Катя Паскалева, само че тя има още доста функции в един живот, предан на театъра и киното. Във всяка от тях актрисата има единствено една упоритост – да е същинска! Да е същинска до лимита на вероятното. Щастлива в киното и на сцената, била ли е Катя Паскалева щастлива в живот? Обичана ли е била толкоз, колкото си представяме, че заслужава? Получавала ли е самопризнание? Кой е бил до нея в положителните дни? А в неприятните?
Авторът на новата книга " Тишина от думи " Георги Тошев е бил покрай Катя Паскалева. На сцената – играли са дружно в пиеса, само че и в живота. Получил е от нея като подарък едно изречение, което постоянно носи със себе си. А след гибелта ѝ – няколко кашона със фотоси и бележките, които тя написа в болничното заведение, когато заболяването към този момент е лишила гласа ѝ. Какво желае да ни каже огромната актриса в тези бележки, когато към този момент се сбогува с живота си? В тази книга Георги Тошев свидетелства за един живот, за който доста неща не знаем. В нея създателят включва бележки, мемоари и фотографии от персоналния списък на актрисата, които се разгласяват за първи път.
Премиерата на книгата " Тишина от думи " на издателство " Книгомания " ще бъде в Пловдив и в София, дружно с документалния филм " Катя и Слона. Техният Пловдив " на журналиста Георги Тошев, сбъднат с финансовата поддръжка на община Пловдив.
Филмът е отдаден на 80-години от рождението на Катя Паскалева и 90 години от рождението на художника Георги Божилов – Слона. Лентата споделя за тяхната бурна обич на фона на културния напредък на групата художници и артисти в края на 60-те – началото на 70-те години в гр. Пловдив.
Георги Тошев:
Някои хора влизат в живота ти като роля, която си очаквал цялостен живот.
Катя Паскалева беше такава – присъствие от друго измерение, жена с доста гласове, актриса, която отхвърляше да играе живота си по прелиминарен сюжет.
Тази книга не е биография.
Тя е диря.
Следа от глас, който още шепне. От тишина, която се е трансформирала в най- дълбоката имитация. Разказ за срещите, които в никакъв случай не са били случайни. За функциите, които са по-истински от самия живот. За пукнатините, през които влиза светлината – и през които се измъква душата.
Катя не изчезна. Просто смени сцена.
Веселина Седларска, редактор:
Тя се качва на сцената на 7 години, с цел да изиграе ролята на момче. Провалих премиерата, спомня си. Катя Паскалева връща този собствен дълг двадесет години по-късно, като изиграва ролята на млада жена, чийто татко се пробва да трансформира в мъж по този начин, че всеки фен се усеща обогатен с облика на Мария от " Козият рог ". В живота на Катя Паскалева има божествено наказване – огромна заложба, която няма да улучи нито времето, нито мястото, нито личното ѝ примирие. Всичко в нейния живот ме кара да се запитвам за какво огромният гений се дава на едно място, а огромното самочувствие на друго? Само че – щяхме ли да я помним и обичаме, в случай че на нея се беше паднало самочувствието?
За Катя Паскалева
Странница, скитница, актриса или жена с секрети? Катя Паскалева e една от енигмите на българското кино и спектакъл.
" Козият рог " (1972 г.) – шедьовърът на Методи Андонов, основан по " Диви
разкази " на Хайтов и считан от мнозина за едно от върховите достижения на българското кино – изстрелва Катя на върха и носи за нея и за страната ни наред с другите оценки и
Награда за женска роля в Панама през 1972 и Награда " Фемина " за най-хубава актриса в Брюксел през 1973.
Участвала в над 50 български и непознати, тя остава позната точно най-вече като Мария, както и с функциите ѝ на Стефка във " Вилна зона " (1975 г.) и на Тана " Матриархат " (1977 г.), а бурният ѝ манталитет продължава да буди въображението.
По подигравка на ориста героинята Найме от първия ѝ филм " Краят на песента " е безмълвна, а по този начин завършва и животът на Паскалева – като губи най-ценното за една актриса: гласа си. Въпреки това тя остава в паметта на познати и фенове като човек, който единствено с наличието си размества пластове.
Мария е звездната роля на Катя Паскалева, само че тя има още доста функции в един живот, предан на театъра и киното. Във всяка от тях актрисата има единствено една упоритост – да е същинска! Да е същинска до лимита на вероятното. Щастлива в киното и на сцената, била ли е Катя Паскалева щастлива в живот? Обичана ли е била толкоз, колкото си представяме, че заслужава? Получавала ли е самопризнание? Кой е бил до нея в положителните дни? А в неприятните?
Авторът на новата книга " Тишина от думи " Георги Тошев е бил покрай Катя Паскалева. На сцената – играли са дружно в пиеса, само че и в живота. Получил е от нея като подарък едно изречение, което постоянно носи със себе си. А след гибелта ѝ – няколко кашона със фотоси и бележките, които тя написа в болничното заведение, когато заболяването към този момент е лишила гласа ѝ. Какво желае да ни каже огромната актриса в тези бележки, когато към този момент се сбогува с живота си? В тази книга Георги Тошев свидетелства за един живот, за който доста неща не знаем. В нея създателят включва бележки, мемоари и фотографии от персоналния списък на актрисата, които се разгласяват за първи път.
Премиерата на книгата " Тишина от думи " на издателство " Книгомания " ще бъде в Пловдив и в София, дружно с документалния филм " Катя и Слона. Техният Пловдив " на журналиста Георги Тошев, сбъднат с финансовата поддръжка на община Пловдив.
Филмът е отдаден на 80-години от рождението на Катя Паскалева и 90 години от рождението на художника Георги Божилов – Слона. Лентата споделя за тяхната бурна обич на фона на културния напредък на групата художници и артисти в края на 60-те – началото на 70-те години в гр. Пловдив.
Георги Тошев:
Някои хора влизат в живота ти като роля, която си очаквал цялостен живот.
Катя Паскалева беше такава – присъствие от друго измерение, жена с доста гласове, актриса, която отхвърляше да играе живота си по прелиминарен сюжет.
Тази книга не е биография.
Тя е диря.
Следа от глас, който още шепне. От тишина, която се е трансформирала в най- дълбоката имитация. Разказ за срещите, които в никакъв случай не са били случайни. За функциите, които са по-истински от самия живот. За пукнатините, през които влиза светлината – и през които се измъква душата.
Катя не изчезна. Просто смени сцена.
Веселина Седларска, редактор:
Тя се качва на сцената на 7 години, с цел да изиграе ролята на момче. Провалих премиерата, спомня си. Катя Паскалева връща този собствен дълг двадесет години по-късно, като изиграва ролята на млада жена, чийто татко се пробва да трансформира в мъж по този начин, че всеки фен се усеща обогатен с облика на Мария от " Козият рог ". В живота на Катя Паскалева има божествено наказване – огромна заложба, която няма да улучи нито времето, нито мястото, нито личното ѝ примирие. Всичко в нейния живот ме кара да се запитвам за какво огромният гений се дава на едно място, а огромното самочувствие на друго? Само че – щяхме ли да я помним и обичаме, в случай че на нея се беше паднало самочувствието?
За Катя Паскалева
Странница, скитница, актриса или жена с секрети? Катя Паскалева e една от енигмите на българското кино и спектакъл.
" Козият рог " (1972 г.) – шедьовърът на Методи Андонов, основан по " Диви
разкази " на Хайтов и считан от мнозина за едно от върховите достижения на българското кино – изстрелва Катя на върха и носи за нея и за страната ни наред с другите оценки и
Награда за женска роля в Панама през 1972 и Награда " Фемина " за най-хубава актриса в Брюксел през 1973.
Участвала в над 50 български и непознати, тя остава позната точно най-вече като Мария, както и с функциите ѝ на Стефка във " Вилна зона " (1975 г.) и на Тана " Матриархат " (1977 г.), а бурният ѝ манталитет продължава да буди въображението.
По подигравка на ориста героинята Найме от първия ѝ филм " Краят на песента " е безмълвна, а по този начин завършва и животът на Паскалева – като губи най-ценното за една актриса: гласа си. Въпреки това тя остава в паметта на познати и фенове като човек, който единствено с наличието си размества пластове.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ